Идеите не могат да обичат.
Но, че има утре, ще повтарям.
Целувките на вятъра обричат.
С вихрите му нека да изгарям.
Аз те моля, ветре, ти ми напомни,
че небето е едно и също.
Че скалите ронят каменни сълзи,
а идеалът се на смърт осъжда...
Но Идеите не се убиват лесно,
макар и обичта да им е чужда.
Дори небето ми да е беззвездно,
светлината мрака ще пропуква.