Идеите не могат да обичат.
Но, че има утре, ще повтарям.
Целувките на вятъра обричат.
С вихрите му нека да изгарям.
Аз те моля, ветре, ти ми напомни,
че небето е едно и също.
Че скалите ронят каменни сълзи,
а идеалът се на смърт осъжда...
Но Идеите не се убиват лесно,
макар и обичта да им е чужда.
Дори небето ми да е беззвездно,
светлината мрака ще пропуква.
© Преследваща северния вятър All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
иии, аз изчезвам, че утре т.е. днес рано ще ставам 