Иди си!
не искай - не, не ме гледай смутен!
Избягай, не знаеш каква съм дори,
смърт за мойте устни... помни!
Иди си! За моето име не питай, не смей,
загадка оставам. Да настояваш недей!
Сърцето е пълно с тъмнина и със страх.
Не вярваш, защото в друго се кълнях...
Иди си! Усещам, празна съм вече,
отдавна страшен студ душата посече.
И болка ще бъда за теб отсега,
но не забравяй - ти сам пожела.
Иди си! Не познаваш човека в мен,
докога ли ще бъдеш така заблуден?
Със сълзи ще плащаш и мен ще проклинаш,
но късно е, знаеш - до земя ще те срина!
Иди си! Последно те моля, но късно е, зная!
Илюзия твоя любовта ми била е.
Заблудих те, щастлив се почувства, реши, че те обичам...
Грешал си - сън от надежда това се нарича.
Иди си! Защото сама ще си тръгна,
без жал, с усмивка твойто сърце ще изтръгна.
За името питаш? Сега вече знаеш - Отрова!
А аз с нечия душа си тръгвам отново...
Това е първото ми произведение, което публикувам тук. Ще се радвам, ако ми
кажете къде имам грешки... как съм се справила... Благодаря предварително!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бубинка Всички права запазени

