17.03.2013 г., 15:48

Иди си!

731 0 7

Като пътник скиташ ожаднял,

поспри и пий водица чиста

от моето кладенче тъй бистро,

то дава сили и криле.

 

Но не прекалявай със запоя,

то тука в моя двор извира

и няма как да ти го дам,

защото то е моя свят честит.

 

А сега тръгни си, моля,

и повече не идвай тук.

Намери си друго изворче

на тебе сили да даде.

 

Ще искам прошка за това,

но от сърцето ми се къса

и тези искрени слова

за тебе пиша толкоз късно.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Милена, благодаря за коментара !
    Чойбалсан, благодаря, че сте ме прочели отново !
  • Поздрав!
  • Илко, благодаря ти за милия коментар.Бъди щастлив !
  • Ели, благодаря ти, че си ме прочела.Мое вдъхновение си ти.
    Поглед, благодаря за коментара.
    Добрин и на вас благодаря, че сте ме харесали!
  • Обичта ти прозира и в часа на раздялата.
    Нежна душа си, Лена!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...