Като пътник скиташ ожаднял,
поспри и пий водица чиста
от моето кладенче тъй бистро,
то дава сили и криле.
Но не прекалявай със запоя,
то тука в моя двор извира
и няма как да ти го дам,
защото то е моя свят честит.
А сега тръгни си, моля,
и повече не идвай тук.
Намери си друго изворче
на тебе сили да даде.
Ще искам прошка за това,
но от сърцето ми се къса
и тези искрени слова
за тебе пиша толкоз късно.
© Елена All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
