Като пътник скиташ ожаднял,
поспри и пий водица чиста
от моето кладенче тъй бистро,
то дава сили и криле.
Но не прекалявай със запоя,
то тука в моя двор извира
и няма как да ти го дам,
защото то е моя свят честит.
А сега тръгни си, моля,
и повече не идвай тук.
Намери си друго изворче
на тебе сили да даде.
Ще искам прошка за това,
но от сърцето ми се къса
и тези искрени слова
за тебе пиша толкоз късно.
© Елена All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
