17 мар. 2013 г., 15:48

Иди си!

732 0 7

Като пътник скиташ ожаднял,

поспри и пий водица чиста

от моето кладенче тъй бистро,

то дава сили и криле.

 

Но не прекалявай със запоя,

то тука в моя двор извира

и няма как да ти го дам,

защото то е моя свят честит.

 

А сега тръгни си, моля,

и повече не идвай тук.

Намери си друго изворче

на тебе сили да даде.

 

Ще искам прошка за това,

но от сърцето ми се къса

и тези искрени слова

за тебе пиша толкоз късно.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Милена, благодаря за коментара !
    Чойбалсан, благодаря, че сте ме прочели отново !
  • Поздрав!
  • Илко, благодаря ти за милия коментар.Бъди щастлив !
  • Ели, благодаря ти, че си ме прочела.Мое вдъхновение си ти.
    Поглед, благодаря за коментара.
    Добрин и на вас благодаря, че сте ме харесали!
  • Обичта ти прозира и в часа на раздялата.
    Нежна душа си, Лена!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...