Внезапна свада раздели ни,
всекиму на всеки втръсна
и връзка, траяла с години,
една ракия я прекъсна.
"Не ща те вече!"-аз изрекох,
"Не ща те вече!"-каза ти.
Аз към бара се завтекох
а ти към своите мечти.
Нещастна нощ... пак цяла кана
ще да погълна за разпивка.
На сутринта дали ще стана
или ще падна със усмивка?
Но даже и да оцелея,
при тебе няма да се върна.
По-вероятно ще запея
и нова чаша ще обърна.
Върви си, хубавице, в пътя!
За теб не ще и да поплача.
Без тебе пак ще се измътя
и крак към бара ще провлача!
© Георги Янков Всички права запазени