1.12.2019 г., 21:46

Идва бялата магия

955 2 4

 

Скри се Слънцето в шубрака

в пазвата на дрипавата есен.

Зимата отново ни очаква,

всичко ще е скрежна песен!

 

Земята снежно ще се прероди

във своята премяна бяла!

Коледен възторг ще зацари

в природата за обич зажадняла!

 

Луната в своя път незнаен,

в ръцете си със огнен сърп,

ще се облече в сияйно бяло

и ще се потопи във пух!

 

И снегът ще ни поръси с доброта,

ще бъдем част от зимната картина!

Потапяйки се в тази снежна красота,

студът ще стане май цигулка за мнозина!

 

Ще бъдем снежни, но горещи,

повити  в бяла пелена!

Ще газим в сребърната нежност,

потъваща в ръцете на брега.

 

Тъй под звуците на снежното белило,

в прегръдките на млечната мъгла,

четката на зимната императрица

ще се потопи в кристална белота!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лидия Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Ангелче, че предизвиках снежен танц в душата ти!
  • Благодаря, Стойчо, Цвете! Да светли дните ви!
  • Красив лиричен пейзаж!
    Една неразгадаема еуфория витае сред белия снегопад...
    Поздравления за въображението,Лидия!
  • Снежна нежност! Обичам бялата магия! Красота е всяко редче, поздравявам те 🌹❄️❣️

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...