1.12.2019 г., 21:46

Идва бялата магия

966 2 4

 

Скри се Слънцето в шубрака

в пазвата на дрипавата есен.

Зимата отново ни очаква,

всичко ще е скрежна песен!

 

Земята снежно ще се прероди

във своята премяна бяла!

Коледен възторг ще зацари

в природата за обич зажадняла!

 

Луната в своя път незнаен,

в ръцете си със огнен сърп,

ще се облече в сияйно бяло

и ще се потопи във пух!

 

И снегът ще ни поръси с доброта,

ще бъдем част от зимната картина!

Потапяйки се в тази снежна красота,

студът ще стане май цигулка за мнозина!

 

Ще бъдем снежни, но горещи,

повити  в бяла пелена!

Ще газим в сребърната нежност,

потъваща в ръцете на брега.

 

Тъй под звуците на снежното белило,

в прегръдките на млечната мъгла,

четката на зимната императрица

ще се потопи в кристална белота!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лидия Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Ангелче, че предизвиках снежен танц в душата ти!
  • Благодаря, Стойчо, Цвете! Да светли дните ви!
  • Красив лиричен пейзаж!
    Една неразгадаема еуфория витае сред белия снегопад...
    Поздравления за въображението,Лидия!
  • Снежна нежност! Обичам бялата магия! Красота е всяко редче, поздравявам те 🌹❄️❣️

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...