Идва бялата река -
той Принцесата целува
и танцуват те така,
че сърце в сърце ликува.
В изнемогата си тя е нежна,
с потрепващи бедра
и жадува да е безметежна,
а по бузката пълзи сълза.
Идва бялата река -
той Принцесата целува
и танцуват те така,
че сърце в сърце ликува.
В гърдите й свисти желание -
тя го среща онемяла
и напира трупано страдание,
от което потреперва цяла.
Идва бялата река -
той Принцесата целува
и танцуват те така,
че сърце в сърце ликува.
Даже и сега, когато пиша,
преживявам таз жена,
а перото ми въздиша –
как да каже колко е добра?
Идва бялата река -
той Принцесата целува
и танцуват те така,
че сърце в сърце ликува.
Тук отпадат всякакви забрани,
тя разгръща своя дар –
всички ритми са разбрани
в гънките на женския й чар.
Идва бялата река -
той Принцесата целува
и танцуват те така,
че сърце в сърце ликува.
© Валери Рибаров Всички права запазени