14 июн. 2006 г., 22:20

Идва бялата река

755 0 11





Идва бялата река -
той Принцесата целува
и танцуват те така,
че сърце в сърце ликува.


В изнемогата си тя е нежна,
с потрепващи бедра
и жадува да е безметежна,
а по бузката пълзи сълза.


Идва бялата река -
той Принцесата целува
и танцуват те така,
че сърце в сърце ликува.


В гърдите й свисти желание -
тя го среща онемяла
и напира трупано страдание,
от което потреперва цяла.


Идва бялата река -
той Принцесата целува
и танцуват те така,
че сърце в сърце ликува.


Даже и сега, когато пиша,
преживявам таз жена,
а перото ми въздиша –
как да каже колко е добра?


Идва бялата река -
той Принцесата целува
и танцуват те така,
че сърце в сърце ликува.


Тук отпадат всякакви забрани,
тя разгръща своя дар –
всички ритми са разбрани
в гънките на женския й чар.


Идва бялата река -
той Принцесата целува
и танцуват те така,
че сърце в сърце ликува.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Рибаров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Пу, да му се невиди! Как забравих да подредя коментара си в стихотворен вид по твой маниер!
  • Така, както си го написал, много хора, (особено тези, които са забравили приказката) ще направт асоциация с "бяло течение"! А това, би събудило само чувство на отвращение, което едва ли ще вдъхне особен еротичен пламък и настроение у четящите!
  • Към Лейди:

    Ще си легна без оценка,
    но с вълнение и чувство
    към вкуса на мила Лейди,
    учеща ме на изкуство.
  • Към Екстаз!

    Публиката развълнува,
    тръпнещата ти душа,
    че умее да лудува-
    ти си страстната жена!
  • Към Лъки!

    Ти си бялата река,
    в която ме потапяш,
    щом превърнем в съдба
    щастието за двамата.

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...