Jun 14, 2006, 10:20 PM

Идва бялата река

  Poetry
753 0 11





Идва бялата река -
той Принцесата целува
и танцуват те така,
че сърце в сърце ликува.


В изнемогата си тя е нежна,
с потрепващи бедра
и жадува да е безметежна,
а по бузката пълзи сълза.


Идва бялата река -
той Принцесата целува
и танцуват те така,
че сърце в сърце ликува.


В гърдите й свисти желание -
тя го среща онемяла
и напира трупано страдание,
от което потреперва цяла.


Идва бялата река -
той Принцесата целува
и танцуват те така,
че сърце в сърце ликува.


Даже и сега, когато пиша,
преживявам таз жена,
а перото ми въздиша –
как да каже колко е добра?


Идва бялата река -
той Принцесата целува
и танцуват те така,
че сърце в сърце ликува.


Тук отпадат всякакви забрани,
тя разгръща своя дар –
всички ритми са разбрани
в гънките на женския й чар.


Идва бялата река -
той Принцесата целува
и танцуват те така,
че сърце в сърце ликува.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Рибаров All rights reserved.

Comments

Comments

  • Пу, да му се невиди! Как забравих да подредя коментара си в стихотворен вид по твой маниер!
  • Така, както си го написал, много хора, (особено тези, които са забравили приказката) ще направт асоциация с "бяло течение"! А това, би събудило само чувство на отвращение, което едва ли ще вдъхне особен еротичен пламък и настроение у четящите!
  • Към Лейди:

    Ще си легна без оценка,
    но с вълнение и чувство
    към вкуса на мила Лейди,
    учеща ме на изкуство.
  • Към Екстаз!

    Публиката развълнува,
    тръпнещата ти душа,
    че умее да лудува-
    ти си страстната жена!
  • Към Лъки!

    Ти си бялата река,
    в която ме потапяш,
    щом превърнем в съдба
    щастието за двамата.

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....