Идва часът, бързат стрелките, календарът безмилостно дните реди, листопад във душата, есен в очите, капки дъжд и сърдити, сиви мъгли... Идва часът, киска се вятърът, аз безгласно прошепвам "остани, остани...", а на глас казвам само "може би някога ще се върнеш, любов, но днес си върви". Идва часът, а ръцете ми жадно стискат твойте ръце за утеха, ала някой ги дърпа надалеч безпощадно и последния дъх ми отнема. Идва часът и в последна целувка запечатвам за спомен сърцето, ала някак усещам, че след мен ще тъгуваш и след време пак ще се срещнем.
Идва часът, киска се вятърът,
аз безгласно прошепвам "остани, остани...",
а на глас казвам само "може би някога
ще се върнеш, любов, но днес си върви".
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
аз безгласно прошепвам "остани, остани...",
а на глас казвам само "може би някога
ще се върнеш, любов, но днес си върви".
Трепкай,трепкай във нощта
моя мъничка Звезда...