Идва часът
Идва часът, бързат стрелките,
календарът безмилостно дните реди,
листопад във душата, есен в очите,
капки дъжд и сърдити, сиви мъгли...
Идва часът, киска се вятърът,
аз безгласно прошепвам "остани, остани...",
а на глас казвам само "може би някога
ще се върнеш, любов, но днес си върви".
Идва часът, а ръцете ми жадно
стискат твойте ръце за утеха,
ала някой ги дърпа надалеч безпощадно
и последния дъх ми отнема.
Идва часът и в последна целувка
запечатвам за спомен сърцето,
ала някак усещам, че след мен ще тъгуваш
и след време пак ще се срещнем.
календарът безмилостно дните реди,
листопад във душата, есен в очите,
капки дъжд и сърдити, сиви мъгли...
Идва часът, киска се вятърът,
аз безгласно прошепвам "остани, остани...",
а на глас казвам само "може би някога
ще се върнеш, любов, но днес си върви".
Идва часът, а ръцете ми жадно
стискат твойте ръце за утеха,
ала някой ги дърпа надалеч безпощадно
и последния дъх ми отнема.
Идва часът и в последна целувка
запечатвам за спомен сърцето,
ала някак усещам, че след мен ще тъгуваш
и след време пак ще се срещнем.
© Яна Вълчева All rights reserved.
