Идвам с деня
Аз днес ще събудя небето със полъх,
в морето ще скрия солена сълза,
не идвам след сън и почти не говоря,
нямам рамо за болка, имам устни за грях.
Не си ме докосвал, не си ме обичал,
не идвам при повик, не бягам при гняв.
Нахлувам, където е дяволски чисто,
оставам, където ми спира дъха.
Не чупя тревите, не стене гората,
защото съм тиха пред свидния праг.
Не си ме повикал, но тайно си плакал
и все си заспивал с протегната длан.
Аз днес ще съм топла и слънчево ярка -
не лятна стихия, облечена в гняв.
Сърцето не знае ни доза, ни мярка...
Вдигни си завесата, идвам с деня.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Симеонова Всички права запазени
