Идването на нощта...
Над мен небесният покров
замислен в залезът се къпе,
с предчувствието за любов-
мечтателно нощта пристъпя....
Без думи, като влюбен мим,
в безмълвието си прекрасна...
С един копнеж необясним
и някаква тъга неясна....
... Заспива в сънната трева
и налуделият се вятър,
с космичните си сетива
заспива даже и Земята...
Коста Качев
© Коста Качев Всички права запазени