Игнажден е
Колко отдавна не си ме запитвал
"как е днес мойто момиче"?
И дали имаш мисли за мене,
твоето някога най-синьо птиче?
А пък аз да ти кажа ли...
нямам ден, да съм те забравила.
Няма нощ, във която щастлива,
моя обич, да не съм те сънувала.
Тази сутрин във ранни зори
с мисълта си за теб пак се събудих.
Със слънцето тичах във мойте гори,
а всъщност със теб си говорих.
Полазнико мой, преминал през моите двери,
мой сън и копнеж, вече как съм не питай ме.
Любовта има едно измерение, в което бяхме
и в което останах, а ти си тръгна, Игнате.
В душата ми няма място за обида и болка.
Да бъдеш щастлив единствено искам!
Запалих свещичка за теб и Светията,
да те пази, че истински само теб те обичам.
И ако някога си спомниш за мен
или дойда в съня ти със трепетен шемет,
ти ела и отведи ме... там, нейде във теб,
където не зная коя съм и нямам памет.
И само единствена мисъл, останала в мене, цари,
че ти си, когото тъй дълго съм чакала.
Игнажден е, в който сетните дванадесет дни
гадаят годината с надеждата, в мене останала.
http://www.youtube.com/watch?v=XOUSPsj7wlQ&feature=related
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
