Ще прекрача твоята врата
точно на Игнажден
и в дома ти ще се завъртя
като коминочистач във сажди.
Пустият късмет да дойде
с мойте мисли и въпроси.
Да си кажеш: - Е пък хайде.
Берекет от Бога си изпросих.
Като хляб и сол ще дойда,
къщата ти да е пълна.
Все за някаква файда
нова радост да покълне.
Надежда нова ще засея
в топлината на сърцето,
че да бъдеш пак до нея,
скришом, тайно зад пердето.
За да се любуваш вечно
на портрети от „Стените“,
там където всичко свети
и не свършват, а започват дните.
В ранно утро аз ще вляза.
В ранно утро по Игнажден.
Кой ли някога ми каза:
- Тя за тебе дом изгражда.
© Бойко Беров Всички права запазени