8.12.2009 г., 17:19

Игра

821 0 12

Безобидна лъжа.
Страстен миг.
И изгаряща нежност.
Стара и смешна игра.
С роли две.
Неизбежни.
Аз и ти.
Театрално  лирични.
Ексцентрични мечти.
Жулиета на втори балкон.

 Ех!... (и поклон)
Нищо лично.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иванка Гичева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ех!
  • великолепие .... Ваня, прекрасна поетеса си...
  • !!!
  • Някъде, някаква беше написала, че най-хубавото на поезията е асоцииациите, които предизвиква!
    ... баси - сигурно го е казала първосигнално!(И аз не разбирам какво прави някой, някъде, където никой не го иска!))))

    Извинявай, Ваня!
  • баси дългото в кратко! ))))))))


    мноооооого ме радваш

    напомням само, да не забравиш : )))

    ****
    Това под мен не разбирам какво прави тук... но сигурно първосигнално: прочиташ "сцена"... - а! - Имам със "Сцена!" - и пльокваш...
    'ма тук никак не важи принципа "покрай сухото - и мокрото".....

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...