24.04.2008 г., 22:41

Игра

659 0 2
В сърцето мое бавно гасне
искра по някаква идея -
загубен плам,
забравено вълнение,
някога описано в стихотворение.

В сърцето мое бавно гасне
унилото усамотение -
удавен гняв
във собствено забвение,
превърнал се сега във съжаление.

В сърцето мое бавно се събужда
искра по някаква идея, че имам право да живея -
забравен плам,
заспало вълнение,
някога описано в стихотворение.

В сърцето мое бавно се събужда
жаждата за приключение -
притихнал дъх,
забравил що е полъх,
притворен полъх със блясък на звезда.
Събудих се, започва моята игра.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гери Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...