24 abr 2008, 22:41

Игра

  Poesía
661 0 2
В сърцето мое бавно гасне
искра по някаква идея -
загубен плам,
забравено вълнение,
някога описано в стихотворение.

В сърцето мое бавно гасне
унилото усамотение -
удавен гняв
във собствено забвение,
превърнал се сега във съжаление.

В сърцето мое бавно се събужда
искра по някаква идея, че имам право да живея -
забравен плам,
заспало вълнение,
някога описано в стихотворение.

В сърцето мое бавно се събужда
жаждата за приключение -
притихнал дъх,
забравил що е полъх,
притворен полъх със блясък на звезда.
Събудих се, започва моята игра.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гери Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...