24 abr 2008, 22:41

Игра

  Poesía
660 0 2
В сърцето мое бавно гасне
искра по някаква идея -
загубен плам,
забравено вълнение,
някога описано в стихотворение.

В сърцето мое бавно гасне
унилото усамотение -
удавен гняв
във собствено забвение,
превърнал се сега във съжаление.

В сърцето мое бавно се събужда
искра по някаква идея, че имам право да живея -
забравен плам,
заспало вълнение,
някога описано в стихотворение.

В сърцето мое бавно се събужда
жаждата за приключение -
притихнал дъх,
забравил що е полъх,
притворен полъх със блясък на звезда.
Събудих се, започва моята игра.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гери Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....