Случайно, ли в живота си те срещнах?

Случайност, ли бе погледът ти благ?

Случаен, ли бе допирът ти нежен...

и случващото се, дали разбрах?

Единствен, само онзи миг разказва,

за въжделенията поразили ми ума.

За почващото или може би за края

и случилите се впоследствие неща.

Защото, ние смъртните не знаем

посоката със името „Случайност“.

За руслото, пресечните му точки и

изворът му бликащ до безкрайност.

Единствен сам Творецът някъде записва,

да бъде подреден животът ни така...

че всичките случайности пристигнали

ни впускат в нова порция игра.

Случайности в живота, зная... няма

Те идват в множество... разнопосочно.

Дали ще ги приемем? Не, не зная!

Но включени сме всички в тях... задочно.