Apr 28, 2023, 9:19 PM

Игра

  Poetry
374 0 0

Случайно, ли в живота си те срещнах?

Случайност, ли бе погледът ти благ?

Случаен, ли бе допирът ти нежен...

и случващото се, дали разбрах?

 

Единствен, само онзи миг разказва,

за въжделенията поразили ми ума.

За почващото или може би за края

и случилите се впоследствие неща.

 

Защото, ние смъртните не знаем

посоката със името „Случайност“.

За руслото, пресечните му точки и

изворът му бликащ до безкрайност.

 

Единствен сам Творецът някъде записва,

да бъде подреден животът ни така...

че всичките случайности пристигнали

ни впускат в нова порция игра.

 

Случайности в живота, зная... няма

Те идват в множество... разнопосочно.

Дали ще ги приемем? Не, не зная!

Но включени сме всички в тях... задочно.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валя Сотирова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...