Не виждам твоята логика, скъпа -
да не играеш изобщо, а да бягаш.
Но само ний двамата сме тука
и позиция да заемеш сякаш трябва.
Дали ще си скрита далече в ъгъла,
или в центъра - обкръжена от всички
и някак си ще си се излъгала -
че можеш с мен да бъдеш различна.
Ход за ход, с нова смяна на роли,
готова ли си след това да нападаш?
Първо да заплашваш, после да молиш,
и в крайна сметка само да страдаш.
Добре дошла си в моето поле -
дори и играта ти да не струва,
когато започвам с хикса в мен,
ти се разкриваш като кръгла нула...
© Христо Андонов Всички права запазени