Игра с дявола
Играта свърши, дяволе!...
Привидно ти въздишаше,
омайваше я с думи –
лъжа подир лъжа...
Уж срещнал я случайно,
пред нея коленичи,
но пожела я страстно,
предвкусвайки греха!...
От дяволски желания
си щял да я предпазиш,
за нея да си вярата,
да бъдеш светлина...
А малко тя очакваше –
с любов да ù докажеш,
че и доброто диша на грешната земя!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени
