Anely (Анелия Овчарова)
19 73
23.02.2007 г., 10:59 ч.

Играчка-плачка 

  Поезия
1337 0 7

Дано ви хареса, предварително се извинявам, тъй като не е обработено... един дъх, един поглед, скоростна публикация...



Знам, любовта е прекрасна,
заспивам неловко  в нощта
от срам, че поиграх си със нея,
а после си тръгнах сама.

Играех със нейните чувства,
със нейните мисли дори,
не знаех че всичко се връща
и отпечатък ще нося, уви.

Сега то ме гледа сърдито,
с две огромни, невинни очи,
ридае и пита дете упорито,
кажи ми бе, мамо, кажи...

Къде е домът ни, показва небето,
защо покрив са  всички звезди
и защо, питат ме, нямам ли татко,
кажи, мамо, защо сме сами...

Тогава заплаках, не казах ни дума,
не знаех какво да спестя.
Сега то ще страда заедно с мене,
заради моята тъпа игра.

 

© Анелия Овчарова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Тъжен но хубав стих!
    Поздрави и от мен!
  • Благодаря на всички, много сте мили..
    искам да отбележа че историята не е моя,просто идея,тъй като случайте не са никак редки...Аз съм супер щастлива в това отношение за което мога да благодаря на господ...
  • Хубав стих на прима-виста!!!
    Поздравявам те!
  • Хайде, усмихни се! Не е единствен случай!
    Хубав ти е стиха!
    Поздрав!
  • Ей, бъди винаги до нея и няма да страда!
    Правим грешки, и ще правим!

    Поздрави!!!
  • Я, горе главата! Аз съм желано дете, но пак израстнах без баща. Пак имам всичко, което имат другите.Кой сега е номер 1?
  • Тъжно е това,което си написала!

    Погледни края!
    Поздрав от мен!
Предложения
: ??:??