Играчка-плачка
Дано ви хареса, предварително се извинявам, тъй като не е обработено... един дъх, един поглед, скоростна публикация...
Знам, любовта е прекрасна,
заспивам неловко в нощта
от срам, че поиграх си със нея,
а после си тръгнах сама.
Играех със нейните чувства,
със нейните мисли дори,
не знаех че всичко се връща
и отпечатък ще нося, уви.
Сега то ме гледа сърдито,
с две огромни, невинни очи,
ридае и пита дете упорито,
кажи ми бе, мамо, кажи...
Къде е домът ни, показва небето,
защо покрив са всички звезди
и защо, питат ме, нямам ли татко,
кажи, мамо, защо сме сами...
Тогава заплаках, не казах ни дума,
не знаех какво да спестя.
Сега то ще страда заедно с мене,
заради моята тъпа игра.
© Анелия Овчарова All rights reserved.
