14.06.2011 г., 20:42

Играта

730 0 0

Всички ние сме в Играта.

До един я ний играем.

И на "ти" сме с правилата,

без дори това да знаем.

 

От отдавна сме играчи,

вътре сме, откак ни има.

За да станеме палачи

на съдба неоспорима.

 

Ние сме в игра жестока;

древна, твърда, но зелена.

В нас се крие надълбоко,

тя във нас е вкоренена.

 

Можем ние да се крием,

но Играта ни намира.

Можем нея да надвием,

тя обаче не умира.

 

Искаме да я спечелим,

искаме да сме велики.

Но със Нея ще намерим

наште образи безлики.

 

Ние всичко ще дадеме,

само за да победим.

Смело бутаме в джендема

този свят така любим.

 

Да, ще има големци

и ще има хора малки.

Да, ще има първенци - 

другите под тях са жалки.

 

Мислим, че сме над Играта,

че е подла и нехае;

другояче са нещата - 

всъщност тя със нас играе!

 

Ако в нея посветиш се,

някога ще се научиш;

че когато измориш се,

ти Играта ще загубиш.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сандостен Калций Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...