14 июн. 2011 г., 20:42

Играта

737 0 0

Всички ние сме в Играта.

До един я ний играем.

И на "ти" сме с правилата,

без дори това да знаем.

 

От отдавна сме играчи,

вътре сме, откак ни има.

За да станеме палачи

на съдба неоспорима.

 

Ние сме в игра жестока;

древна, твърда, но зелена.

В нас се крие надълбоко,

тя във нас е вкоренена.

 

Можем ние да се крием,

но Играта ни намира.

Можем нея да надвием,

тя обаче не умира.

 

Искаме да я спечелим,

искаме да сме велики.

Но със Нея ще намерим

наште образи безлики.

 

Ние всичко ще дадеме,

само за да победим.

Смело бутаме в джендема

този свят така любим.

 

Да, ще има големци

и ще има хора малки.

Да, ще има първенци - 

другите под тях са жалки.

 

Мислим, че сме над Играта,

че е подла и нехае;

другояче са нещата - 

всъщност тя със нас играе!

 

Ако в нея посветиш се,

някога ще се научиш;

че когато измориш се,

ти Играта ще загубиш.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сандостен Калций Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...