Всички ние сме в Играта.
До един я ний играем.
И на "ти" сме с правилата,
без дори това да знаем.
От отдавна сме играчи,
вътре сме, откак ни има.
За да станеме палачи
на съдба неоспорима.
Ние сме в игра жестока;
древна, твърда, но зелена.
В нас се крие надълбоко,
тя във нас е вкоренена.
Можем ние да се крием,
но Играта ни намира.
Можем нея да надвием,
тя обаче не умира.
Искаме да я спечелим,
искаме да сме велики.
Но със Нея ще намерим
наште образи безлики.
Ние всичко ще дадеме,
само за да победим.
Смело бутаме в джендема
този свят така любим.
Да, ще има големци
и ще има хора малки.
Да, ще има първенци -
другите под тях са жалки.
Мислим, че сме над Играта,
че е подла и нехае;
другояче са нещата -
всъщност тя със нас играе!
Ако в нея посветиш се,
някога ще се научиш;
че когато измориш се,
ти Играта ще загубиш.
© Сандостен Калций All rights reserved.