ScarletSun (Мария)
125 49
19.01.2010 г., 13:54 ч.

Играта 

  Поезия » Любовна
1149 0 5

Сядаш до нея. И палиш цигара.

Със поглед събличаш й дрехите.

Тая игра като света е стара.

После идват проблемите.

 

После ще звънне телефон пронизително

и някой отсреща ще тресне слушалката.

Ще я погледнеш ти извинително

и ще допиеш, каквото е в чашата.

 

После ще звъннеш на вратата във къщи –

„Грешка е станала!”. Зная.

Играта е стара – и всеки път същата.

И всеки ще губи накрая.


© Мария Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??