ScarletSun (Мария)
125 49
19 ene 2010, 13:54

Играта 

  Poesía » De amor
1179 0 5

Сядаш до нея. И палиш цигара.

Със поглед събличаш й дрехите.

Тая игра като света е стара.

После идват проблемите.

 

После ще звънне телефон пронизително

и някой отсреща ще тресне слушалката.

Ще я погледнеш ти извинително

и ще допиеш, каквото е в чашата.

 

После ще звъннеш на вратата във къщи –

„Грешка е станала!”. Зная.

Играта е стара – и всеки път същата.

И всеки ще губи накрая.


© Мария Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??