Сядаш до нея. И палиш цигара.
Със поглед събличаш й дрехите.
Тая игра като света е стара.
После идват проблемите.
После ще звънне телефон пронизително
и някой отсреща ще тресне слушалката.
Ще я погледнеш ти извинително
и ще допиеш, каквото е в чашата.
После ще звъннеш на вратата във къщи –
„Грешка е станала!”. Зная.
Играта е стара – и всеки път същата.
И всеки ще губи накрая.