Jan 19, 2010, 1:54 PM

Играта

  Poetry » Love
1.5K 0 5

Сядаш до нея. И палиш цигара.

Със поглед събличаш й дрехите.

Тая игра като света е стара.

После идват проблемите.

 

После ще звънне телефон пронизително

и някой отсреща ще тресне слушалката.

Ще я погледнеш ти извинително

и ще допиеш, каквото е в чашата.

 

После ще звъннеш на вратата във къщи –

„Грешка е станала!”. Зная.

Играта е стара – и всеки път същата.

И всеки ще губи накрая.


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...