Сядаш до нея. И палиш цигара.
Със поглед събличаш й дрехите.
Тая игра като света е стара.
После идват проблемите.
После ще звънне телефон пронизително
и някой отсреща ще тресне слушалката.
Ще я погледнеш ти извинително
и ще допиеш, каквото е в чашата.
После ще звъннеш на вратата във къщи –
„Грешка е станала!”. Зная.
Играта е стара – и всеки път същата.
И всеки ще губи накрая.
© Мария All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
