watergabi
39 резултата
СКИТНИКЪТ НА СЕДЕМТЕ МОРЕТА
Каква е вероятността, скитайки из необятните морски води, да се натъкнеш на свирепо морско чудовище, което би трябвало да не съществува, или да събира прах в архивите на праисторията?
Етиен се пулеше право в озъбената физиономия на съответния процент.
Морето беше светът н ...
  921 
ЖИВОТЪТ - ЕДИНСТВЕНОТО, КОЕТО ИМАМЕ
Напоследък светът е изпаднал в истерия. Може би това е нещо ново за него, а може би не е. Някога хората са се тревожели за слънчевите затъмнения и бурите, треперели са пред тях в неведение за същността им, след това са се молели на Бог за душите си, вярвайки, че и ...
  2108 
Емпатия
Болка, болка, болка.
Наистина не искам да мисля за болката, направо ме отчайва неспособността ми да отвлека вниманието си от нея. Но как да обясня... мислите са нещо, което ние създаваме, а болката е нещо, което ни се случва. Само едното подлежи на контрол. Сега ме е страх да мисля твърде мн ...
  1870 
МАНАСТИРЪТ
или кратък разказ за сексуалната криза в живота на благопристойните момичета, в който ключов е изразът:
„Не че не ми се иска...”
Всички ни знаят като най-развратния випуск, пристъпвал някога прага на българска гимназия. Ние носим в себе си духа на сексуалната революция и разкрепостеността ...
  911 
АЗ СЪМ НЕЖНА ДУША
Аз съм нежна душа.
Нежните души не нараняват.
Аз съм меко сърце.
Не мога да ругая. ...
  684 
ДЕНЯТ НА ЕДИН СЪВЪРШЕН ЕГОИСТ
(И НЕГОВИЯ ШуТ)
Чувстваш ли се понякога самотен в този огромен апартамент? Липсват ли ти... мирисът на непознат аромат, който изпълва спалнята, кучешки лай и детски плач, нечий телефон звъни, грешките ти излизат като стъклен звън от нечия уста? Пиеш уиски, само камината ...
  1281 
В памет на моя чичо, Владимир Хаджидимитров. Обичаме те...
Мъка страшна сърцата наши гори,
защото те няма, къде отиде ти...?
Сълзи горещи по лица горестни,
дланите свити в юмруци болезнени. ...
  874  17 
Дух
Да ме целуне мрака, малко нещо,
аз умирал съм преди.
Да линея вечно в тъмна бездна,
смешно нещо е, нали? ...
  541 
Heather Dale - Mordred's Lullaby
Hush, child
The darkness will rise from the deep
And carry you down into sleep
Child, the darkness will rise from the deep ...
  1322 
Пясъчни кули
Кулите, които издигаме в наше време, са солидни, направени от метал, желязо, камък и стъкло. Те са бляскави, поразяват със своите размери, а тяхната здравина им осигурява спокойно преминаване през годините. Но онези кули, които си издигаме в съзнанието си, без да можем да ги докоснем, т ...
  7958 
Надявам се, че ще прочетете откъса до края и ще коментирате, за да знам дали да публикувам и продължение. (:
Улицата на Художниците
По-страшни и призрачни от занемарените къщи са само и единствено изоставените улици, където все още личат хорските стъпки, а глъчката отеква във въздуха като далечно ех ...
  815 
Нощите са сини и не мога да заспя...
луната свети твърде бледо, разсейва мрака едва...
ничии стъпки не отекват в коридора...
сама съм...
Вървейки аз по кален път... ...
  539 
Не знам къде е това „тук”, където се намирам. Питам се колко ли измислени герои си задават този въпрос, щом за първи път стъпят на непозната земя и разни дракони започнат да ги обстрелват с огнени топки. Или може би първо си казват: „Леле, най-сетне в скапания ми живот се случи нещо значимо! Та аз щ ...
  687 
Кът за ангели
Самота и скръб обвила е в мъгли
къта на изтерзаните души.
Бели сенки по сивите стени пробягват,
чудят се нещастниците: „От какво ли бягат?” ...
  653 
Посвещавам тази не-точно-статия на най-големия фаталист, който познавам. Със сигурност няма да я хареса, ще му бъде твърде наивна... но въпреки това ще продължа да го обичам (:
Причината за това мое творение са думите на мой познат. Кой е и какъв е не е важно... Важно е само това, което ми каза – сп ...
  2096  17 
“My father’s land, my mother’s tongue
Misleading me so shamelessly
For many years I misbelieved
The hatred is the path for me..”
Father I have killed many angels, ...
  3552 
Определено не аз съм точният човек, който да пише на подобна тема. Все пак съм на 15 години, а и какво толкова лошо и ужасно съм видяла на този свят? Не съм никакъв професионалист в писането на публицистични статии, особено от подобно естество. За мен емоциите са по-ръководни от фактите... Но ще се ...
  2374 
- Искам да избягам оттук… - прошепна момичето, седящо на плажа, докато не затвори очи.
Кап… кап… кап… Една по една капки топъл дъжд падаха в морето, ширнало се пред нея. Именно тук искаше да дойде, затова бе тръгнала! Седеше на мокрия пясък и се взираше. Разрови песъчинките с пръсти и вдиша блажено ...
  1728 
Ден 3
Предишната нощ осъзнах, че имам нужда от сън, макар и да нямам тяло, което да зареждам с енергия, и мозък, който се нуждае от почивка. Въпреки това се върнах в парка и легнах на Прокълнатата пейка. Свих се сама в себе си и за миг се почувствах уютно. Така спях, когато бях жива. Беше ми хубаво ...
  2907 
Ден 2
Събуждам се. Спах ли изобщо? А, не. Ходих на дискотека. Приживе така и не ми се отдаде възможност да се позабавлявам на подобно място. Изобщо не беше като по музикалните клипове. Такава пушилка никога не бях виждала! Дори и да знаех, че не я усещам... я усещах! Освен това по канапетата седяха ...
  883 
НЕБЕСНИ СЪЩЕСТВА
(1-ва част)
Макс застава пред вратата и вдига обутия си в черна кожена ръкавица юмрук. Понечва да замахне, но се спира на милиметри от дървената порта. През порцелановото му лице преминава арогантна усмивка. Всъщност всичките му усмивки са арогантни, но искрени. Това може да му се п ...
  931 
4О ДНИ
Ден 1
"ГОСПОДИ ЕНТЪРТЕЙМЪНТ" ИСКРЕНО СЕ РАЗКАЙВА ЗА ВАШАТА СМЪРТ, НО КАТО КОМПЕНСАЦИЯ ОТНОСНО НЕ ДОБРЕ СВЪРШЕНАТА НИ РАБОТА И БОЛЕЗНЕНАТА ВИ СМЪРТ ВИ СЕ ПРЕДЛАГА ЧИСТО НОВИЯТ НИ БОНУС - 40 ДОПЪЛНИТЕЛНИ ДНИ ЖИВОТ КАТО МЪРТВЕЦ!"
... Макар и много мъртва, много ясно осъзнавам какво още държи гла ...
  1185 
ГРОБАРЯТ
С тежка стъпка той към мене идва,
гърбът превит под тежката лопата.
Луната нежна товара му не облекчава,
а вината сякаш по-тежка става. ...
  737 
ИГРАТА
Неспирна жива въртележка,
две усмихнати лица.
Нощта над тях е тъй далечна
и e пълна с звезден цвят. ...
  541 
БЯЛАТА СМЪРТ
Студът настъпи вътре в мен
като сънен демон бял.
Трябва да съм мъртъв, ала чувам
отдалече нечий глас. ...
  646 
–Ако не беше толкова болезнено, щях да се опитам, кълна се... Но ме боли!
***
Първият път усетих как цялото ми тяло се изпълва с дим, всяка частича от мен започна да се дави, опитвайки се да диша. Все едно бях погълнал драконов дъх.
Ала това беше само тялото. Душата ми страдаше, всичко ме болеше, са ...
  1148 
ПОСЛЕДНИТЕ СЪЛЗИ
Лежи самотен на студения под
и се задъхва в несподелена болка.
Нежните му ръце треперят от шок,
a сините му очи се затварят пред бога. ...
  768 
ФЕНИКС
Запалвам бледата свещица
в опит феникса да възродя.
Слушала съм аз легенди
за живот след пепелта. ...
  661 
СЛОМЕНА ВОЛЯ
Стоящ на стълбите, отчаян,
заровил лице във бедните длани.
Моли се, на кого не знаещ,
само да го чуе някой... ...
  657 
ПЪРВАТА ЛЮБОВ Е ПОЛЯТА С МЕД И ПОРЪСЕНА С ПРАХ
Колко ли години минаха
от първият ни поглед?
Сякаш ми пораснаха криле.
В очите - пърхащите пеперуди, ...
  750 
ОГЛЕДАЛО
На стената срещу мен виси парче стъкло.
Сигурна съм, че има такова и над твоето легло.
Може би е скрито в гардероба ти
или във някой прашен скрин. ...
  613 
ЖЕЛАНИЕТО НА ПАДНАЛИЯ АНГЕЛ
Страхът е особена сила,
мощна и наглед непобедима.
Ако някой дух ми предложеше сила,
веднага щях да кажа: ”Страхът!”, а не да бъда невидим. ...
  737 
МИРАЖ
Пред себе си аз виждам хора,
хора със крила.
Те летят във небесата
сред безбрежна синева. ...
  998 
ЗАТВОР
Затворите са толкоз тъмно място,
покрити стените от тъмни петна.
Подът опрашен, дрънчащи вериги,
писък на ангел раздира нощта. ...
  728 
I hear your whispers
Break the silence and it calms me down.
Your taste on my lips,
Your salty kisses.
They say I'm seeking out the danger. ...
  2210 
НАКАЗАНА
Знаеш ли, прегръщаш мъртво тяло.
Тихо сърце, няма душа.
Не усещаш ли как дълго е изстивало?
Безчувствено, сиво като скала. ...
  665 
DARK WINGS
Why was I one of the chosen ones?
Until the fight I could not see
The magic and the strength of my power
It was beyond my wildest dreams ...
  1304 
ПРИКАЗКА ЗА ЛЕКА НОЩ
Помня преди десет или повече от сто години,
че на прозореца ми умираше ангел.
Очите му бяха затворени,
ала влажни, сякаш съвсем скоро бе плакал. ...
  787 
ЗИМЕН ПОЛЕТ
Студът пронизва моите криле,
но знам, че няма накъде да бягам.
Усещам, слабо вече бие летящото сърце,
започвам да се изтощавам. ...
  602 
Предложения
: ??:??