Денят е към края... На щанда пристигна

жена непозната... Случайно се спря.

Реших ѝ проблема със хубава книга...

С усмивка дари ме... и слънце изгря.

Съдба е да срещнеш жена поетеса.

От нейните думи да си поласкан...

Започваш играта във нова пиеса...

Пореден лиричен житейски роман.

А нощем, когато звъни телефона,

да тръпнеш, гадаеш в среднощния час...

И тихо нашепваш, като пред икона,

щом чуеш отсреща познатия глас...

Играта подпалва в теб гаснеща вяра.

Отново попадаш в пореден капан...

Любов ли е, що ли... но чувстваш пожара,

подхранил в сърцето заспалия блян!

С душа поетична, на разум подвластна,

тя има семейство, дечица и дом...

Ти имаш ли право на обич пристрастна,

във чуждата къща да влизаш със взлом?!

Приятелко мила, прости на човека

заблудите, дето към теб е таял!

И дръзнал да броди по чужда пътека...

Стани му ти муза, мечта, идеал!

20 ч., 5 февруари 2005

Редактирано: 12,30 ч., 11 юни 2018

("Повеите на любовта" - първа книга)

Иван Митов