Играя в пиеса
Денят е към края... На щанда пристигна
жена непозната... Случайно се спря.
Реших ѝ проблема със хубава книга...
С усмивка дари ме... и слънце изгря.
Съдба е да срещнеш жена поетеса.
От нейните думи да си поласкан...
Започваш играта във нова пиеса...
Пореден лиричен житейски роман.
А нощем, когато звъни телефона,
да тръпнеш, гадаеш в среднощния час...
И тихо нашепваш, като пред икона,
щом чуеш отсреща познатия глас...
Играта подпалва в теб гаснеща вяра.
Отново попадаш в пореден капан...
Любов ли е, що ли... но чувстваш пожара,
подхранил в сърцето заспалия блян!
С душа поетична, на разум подвластна,
тя има семейство, дечица и дом...
Ти имаш ли право на обич пристрастна,
във чуждата къща да влизаш със взлом?!
Приятелко мила, прости на човека
заблудите, дето към теб е таял!
И дръзнал да броди по чужда пътека...
Стани му ти муза, мечта, идеал!
20 ч., 5 февруари 2005
Редактирано: 12,30 ч., 11 юни 2018
("Повеите на любовта" - първа книга)
Иван Митов
© Иванъ Митовъ All rights reserved.
