ИКОНА
ИКОНА
Не запалих молитвени свещи,
не обгърнах света със крила,
но намерих очите горещи,
за да кипне в сърцето кръвта.
Ти дойдè и във тебе се сляха
твоят дух с моят огън и свян…
Птици влюбени песни запяха
сред листата на вечния храм.
В този храм на божествена обич,
в този храм на безкрайни мечти,
в този храм на надежда и вяра
Ти – икона – докрай остани!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симеон Ангелов Всички права запазени
