Mar 24, 2017, 5:05 PM

ИКОНА

  Poetry » Other
449 0 2

ИКОНА

 

 

Не запалих молитвени свещи,

не обгърнах света със крила,

но намерих очите горещи,

за да кипне в сърцето кръвта.

 

Ти дойдè и във тебе се сляха

твоят дух с моят огън и свян…

Птици влюбени песни запяха

сред листата на вечния храм.

 

В този храм на божествена обич,

в този храм на безкрайни мечти,

в този храм на надежда и вяра

Ти – икона – докрай остани!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Симеон Ангелов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...