Mar 24, 2017, 5:05 PM

ИКОНА

  Poetry » Other
447 0 2

ИКОНА

 

 

Не запалих молитвени свещи,

не обгърнах света със крила,

но намерих очите горещи,

за да кипне в сърцето кръвта.

 

Ти дойдè и във тебе се сляха

твоят дух с моят огън и свян…

Птици влюбени песни запяха

сред листата на вечния храм.

 

В този храм на божествена обич,

в този храм на безкрайни мечти,

в този храм на надежда и вяра

Ти – икона – докрай остани!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Симеон Ангелов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...