Илюзия беше да те обичам тук,

страстта и радостта се оказа пух,

летеж над нашите изморени тела,

стремеж да достигнем любовта.

Не беше любов, а само страст,

не беше мечта, а само власт,

не беше илюзия, а само нежност,

не беше стремеж, а само потребност.

Илюзия беше да те жадувам без утеха, желание беше да те имам, но без дреха. Илюзия беше да ме обичаш физически,

без да влагаш душата с моята свята,

без да даваш искрата бленувана.

Илюзия беше, плача неутешимо,

илюзията наболява горчиво.

Диана Ахмакова