9.02.2007 г., 9:43 ч.

Илюзия 

  Поезия
750 0 1

Блъснах се във тъмната измама,

тухлите шептяха да мълча.

В процепа надигна светлината

хиляди прашинки по лъча.

 

Радвах се, че виждам нещо ярко,

бляскаво сред много мрак и страх.

Никак не очаквах да попречи

ситният невзрачен сивкав прах.

 

Кихнах...

Вече знам.

© Маргарита Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Този стих също е хубав. Наистина понякога нещата не са такива, каквито изглеждат...
Предложения
: ??:??