Илюзия

Poetry

949 0 1

Блъснах се във тъмната измама,

тухлите шептяха да мълча.

В процепа надигна светлината

хиляди прашинки по лъча.

Радвах се, че виждам нещо ярко,

бляскаво сред много мрак и страх.

Никак не очаквах да попречи

ситният невзрачен сивкав прах.

Кихнах...

Вече знам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

ria (Гергана Иванова)

Този стих също е хубав. Наистина понякога нещата не са такива, каквито изглеждат...

2007-02-09T17:20:43+02:00

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0