Маргарита (Маргарита Георгиева)
59 883
4.09.2009 г., 23:30 ч.

Илюзия 

  Поезия » Любовна
733 0 5

Най-после

ето те при

мен!

Илюзия ли си

или реалност?

Напред протягам

две ръце,

но те увисват

в празното...

Окапали листа

от рози

се спускат

от синьото небе

и мрак нахлува

в тишината -

луната тъжно

ме зове.

Докоснах с пръст

една звезда,

искряща и красива,

и тя прошепна ми

в нощта

колко съм значима.

Илюзия ли си

или реалност,

или си див копнеж?

Ще слеем двамата

телата

под ритъма на

звезден танц...

Напразно чакам

да те зърна,

обречена е

любовта,

остана само

тишината -

забулена, далечна

във нощта.

Най-после

ето те при мен!

В съня ми идваш

често, като гост...

И пак протягам

две ръце,

и пак увисват

в празното.

Илюзийо...

Аз плача без

сълзи,

омръзна ми

от твоите

лъжи!

Коварна си

и аз не те

желая.

В реалност

ще живея,

ще мечтая...

© Маргарита Георгиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??