Илюзия
Най-после
ето те при
мен!
Илюзия ли си
или реалност?
Напред протягам
две ръце,
но те увисват
в празното...
Окапали листа
от рози
се спускат
от синьото небе
и мрак нахлува
в тишината -
луната тъжно
ме зове.
Докоснах с пръст
една звезда,
искряща и красива,
и тя прошепна ми
в нощта
колко съм значима.
Илюзия ли си
или реалност,
или си див копнеж?
Ще слеем двамата
телата
под ритъма на
звезден танц...
Напразно чакам
да те зърна,
обречена е
любовта,
остана само
тишината -
забулена, далечна
във нощта.
Най-после
ето те при мен!
В съня ми идваш
често, като гост...
И пак протягам
две ръце,
и пак увисват
в празното.
Илюзийо...
Аз плача без
сълзи,
омръзна ми
от твоите
лъжи!
Коварна си
и аз не те
желая.
В реалност
ще живея,
ще мечтая...
© Маргарита Георгиева All rights reserved.
