Аз знам, че някъде дълбоко
си страстно влюбена във мене,
но падала си от високото
с голяма дължина във времето.
И още повече, че всъщност
страха пророк е за финала.
В омагьосаната ни окръжност
светът е минало. И черно-бял.
Съвсем очаквано. До предвидѝмост.
Защо приспахме тази интуиция?
Защо се срещаме и си отиваме,
като клише на някаква традиция?... ...