Аз знам, че някъде дълбоко

си страстно влюбена във мене,

но падала си от високото 

с голяма дължина във времето. 

И още повече, че всъщност 

страха пророк е за финала. 

В омагьосаната ни окръжност

светът е минало. И черно-бял. 

Съвсем очаквано. До предвидѝмост. 

Защо приспахме тази интуиция? 

Защо се срещаме и си отиваме, 

като клише на някаква традиция?... 

Ти знаеш някъде дълбоко, 

че аз обичам, неуморно, 

но истината е така жестока, 

че любовта е просто илюзорна...

Стихопат.

Danny Diester