7.08.2016 г., 10:50

Илюзорно щастие

534 1 4

Илюзорно щастие

 

Час, два, три?
Или някакви откраднати минути.
С мен времето ли ти тежи?
Аз ли съм крадеца или ти?

 

Открадвам времето от теб,
подарявам си минути илюзорно щастие.
Сякаш пъзел всеки път редя,
щом до топлината твоя доближа.

 

Всеки път повтаря се това
и всеки път пъзела остава несглобен
Нещо в него все му липсва
и мисля... все си мисля,
че частта, наричам "теб".

 

Ден, два, месец, три?
Колко време ще ти бъде нужно?
Номерът ми знаеш го, нали?
Ала ням е явно телефонът...

 

Крадеш от мен по малко време,
което прекарал съм в мечти по нас
и аз по мъничко от твойто,
да прекарам час, макар изпросен.

 

Да, сигурно виновен ще е телефонът.
Само той ще е виновен.
Обръщаме си гръб, дори без тихо "Сбогом".
И все пак някой е крадецът...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© А.А. Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Често става така...
  • Благодаря, че прочетохте, коментирахте и отделихте от времето си! Пращам ви усмивки Радвам се, че ви харесва
  • Много близко до мен! Поздравления за творбата!
  • Дали е за един миг, един ден, година, цял живот, два, цяла вечност...
    Трябва да се изживее...
    Едно от многото и лица! Силна творба!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...