7.08.2016 г., 10:50

Илюзорно щастие

537 1 4

Илюзорно щастие

 

Час, два, три?
Или някакви откраднати минути.
С мен времето ли ти тежи?
Аз ли съм крадеца или ти?

 

Открадвам времето от теб,
подарявам си минути илюзорно щастие.
Сякаш пъзел всеки път редя,
щом до топлината твоя доближа.

 

Всеки път повтаря се това
и всеки път пъзела остава несглобен
Нещо в него все му липсва
и мисля... все си мисля,
че частта, наричам "теб".

 

Ден, два, месец, три?
Колко време ще ти бъде нужно?
Номерът ми знаеш го, нали?
Ала ням е явно телефонът...

 

Крадеш от мен по малко време,
което прекарал съм в мечти по нас
и аз по мъничко от твойто,
да прекарам час, макар изпросен.

 

Да, сигурно виновен ще е телефонът.
Само той ще е виновен.
Обръщаме си гръб, дори без тихо "Сбогом".
И все пак някой е крадецът...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© А.А. Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Често става така...
  • Благодаря, че прочетохте, коментирахте и отделихте от времето си! Пращам ви усмивки Радвам се, че ви харесва
  • Много близко до мен! Поздравления за творбата!
  • Дали е за един миг, един ден, година, цял живот, два, цяла вечност...
    Трябва да се изживее...
    Едно от многото и лица! Силна творба!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...