Илюзорно щастие
Илюзорно щастие
Час, два, три?
Или някакви откраднати минути.
С мен времето ли ти тежи?
Аз ли съм крадеца или ти?
Открадвам времето от теб,
подарявам си минути илюзорно щастие.
Сякаш пъзел всеки път редя,
щом до топлината твоя доближа.
Всеки път повтаря се това
и всеки път пъзела остава несглобен
Нещо в него все му липсва
и мисля... все си мисля,
че частта, наричам "теб".
Ден, два, месец, три?
Колко време ще ти бъде нужно?
Номерът ми знаеш го, нали?
Ала ням е явно телефонът...
Крадеш от мен по малко време,
което прекарал съм в мечти по нас
и аз по мъничко от твойто,
да прекарам час, макар изпросен.
Да, сигурно виновен ще е телефонът.
Само той ще е виновен.
Обръщаме си гръб, дори без тихо "Сбогом".
И все пак някой е крадецът...
© А.А. All rights reserved.
