adjo (А.А.)
217 478
7 ago 2016, 10:50

Илюзорно щастие 

  Poesía » De amor
385 1 4

Илюзорно щастие

 

Час, два, три?
Или някакви откраднати минути.
С мен времето ли ти тежи?
Аз ли съм крадеца или ти?

 

Открадвам времето от теб,
подарявам си минути илюзорно щастие.
Сякаш пъзел всеки път редя,
щом до топлината твоя доближа.

 

Всеки път повтаря се това
и всеки път пъзела остава несглобен
Нещо в него все му липсва
и мисля... все си мисля,
че частта, наричам "теб".

 

Ден, два, месец, три?
Колко време ще ти бъде нужно?
Номерът ми знаеш го, нали?
Ала ням е явно телефонът...

 

Крадеш от мен по малко време,
което прекарал съм в мечти по нас
и аз по мъничко от твойто,
да прекарам час, макар изпросен.

 

Да, сигурно виновен ще е телефонът.
Само той ще е виновен.
Обръщаме си гръб, дори без тихо "Сбогом".
И все пак някой е крадецът...

© А.А. Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Често става така...
  • Благодаря, че прочетохте, коментирахте и отделихте от времето си! Пращам ви усмивки Радвам се, че ви харесва
  • Много близко до мен! Поздравления за творбата!
  • Дали е за един миг, един ден, година, цял живот, два, цяла вечност...
    Трябва да се изживее...
    Едно от многото и лица! Силна творба!
Propuestas
: ??:??