Аз знам, има и хора,
които обичат и мразят,
без да отпиват отрова;
и от очите измамни се пазят!
Които усещат доброто
и човекът ги води напред,
където поетът с перото
възпява сърдечност навред!
Да, тяхната същност им пречи
мъст да покори мисълта,
да изнасят безсмислени речи,
да изравят злини от калта.
Но те разпознават очите
на надеждата. И в нощ и в ден
избавят ума и мечтите
от живота заточени в плен!
08.2014
© Стоян Стоянов Всички права запазени