Аз знам, има и хора,
които обичат и мразят,
без да отпиват отрова;
и от очите измамни се пазят!
Които усещат доброто
и човекът ги води напред,
където поетът с перото
възпява сърдечност навред!
Да, тяхната същност им пречи
мъст да покори мисълта,
да изнасят безсмислени речи,
да изравят злини от калта.
Но те разпознават очите
на надеждата. И в нощ и в ден
избавят ума и мечтите
от живота заточени в плен!
08.2014
© Стоян Стоянов All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
