Има думи, които така ни горят
щом са чути от хора любими,
те наслагват чернилки и гневно редят,
отровните мисли, без рими.
Има думи, които засядат в гръдта,
там забити са - смъртни куршуми,
рикошетно попадат те право в целта,
без пощада за бъдните друми.
Има думи - вампири, изсмукват кръвта,
до последно, до капка изцеждат
тази тъй съживителна, бяла искра,
която ни с огън зарежда.
Тези думи обръщат света и в несвяст
не лудуват невинно, а стрелят.
Канонадно убиват без жалост и страх,
с цел едничка, властта да спечелят.
Покриват душите с пелена - тишина,
не допускат дори да помръднат,
да изправят тела, да повдигнат чела,
от капаните да се измъкнат.
Всички думи убийци на светли дела,
подкрепени от мисли зловонни,
нека клетвено тук ги отхвърлим сега
и превърнем ги в живи икони.
© Таня Мезева Всички права запазени